Ned Success Chat

Монорелсата в Окинава срещу струнния транспорт на бъдещето 🚝 | Защо инвестирам в тази технология от 2016 г. 🇯🇵 Наха, Окинава. Тук над улиците на града преминава Yui Rail – монорелсова система, която свързва летището на Наха с града и продължава до Tedako-Uranishi през общо 19 станции. Докато се разхождах буквално под масивната бетонна инфраструктура, неизбежно направих сравнение с технологията, в която инвестирам още от 2016 година – струнния транспорт на Анатоли Юницки (uST). Монорелсата може да изглежда футуристично, но самият принцип всъщност има над 200-годишна история. Първите разработки са още от 1820-те години, а знаменитата висяща железница във Вупертал, Германия, работи от 1901 г. И въпреки че монорелси има в различни части на света, те никога не се превръщат в масово решение за градски транспорт. Днес близо 80% от монорелсовите системи са в Азия, докато на Европа се падат едва около 7% от световната им дължина. Тук можем да посочим няколко сравнително редки примера – Вупертал, Дортмунд и Дюселдорф в Германия, както и Marconi Express в Болоня, Италия. Във Великобритания се срещат предимно туристически и атракционни системи, а в България градска монорелса няма. И тук идва интересната част. 👇 Струнният транспорт uST решава същата основна задача – пренасянето на хора над съществуващата градска инфраструктура – но по съвсем различен инженерен начин. Вместо огромни бетонни греди и тежки съоръжения – предварително напрегната струнно-релсова конструкция и значително по-леки опори. Според актуалните технически характеристики на UST технологията позволява: 🔹 скорост до 150 km/h при градски и крайградски решения; 🔹 потенциален капацитет до 50 000 пътници на час; 🔹 изцяло автоматизирано движение на транспортните модули; 🔹 много малки интервали между отделните uPod модули при необходимост; 🔹 стоманено колело върху стоманена релса и много ниско съпротивление при търкаляне; 🔹 плавно и комфортно движение по предварително напрегната релсова конструкция без традиционните температурни фуги; 🔹 значително по-малко заемана земя; 🔹 по-лесно вписване в съществуващи градове, пътища, реки и сложен терен; 🔹 по-ниска материалоемкост и потенциално значително по-ниска цена за изграждане и експлоатация спрямо масивните надземни транспортни системи. И именно последното се вижда най-добре тук, в Наха. Поглеждаш нагоре и виждаш огромни бетонни колони и греди, необходими за монорелсата. След това си представяш същия транспортен коридор със сравнително тънка струнна релса, леки междинни опори и малки автономни транспортни модули. Една и съща задача. Два напълно различни инженерни подхода. Разбира се, крайната скорост, капацитетът и цената винаги зависят от конкретното трасе и проекта. Но точно комбинацията от скорост, ниска материалоемкост, енергийна ефективност, автоматизация и възможност за лесно интегриране в съществуваща инфраструктура е причината да следя развитието на тази технология вече повече от 10 години. Аз съм инвеститор в проекта от 2016 г. и за това време технологията премина от разработки и прототипи до изградени и изпитвани транспортни комплекси и различни поколения uPod транспортни модули. 🌍 За всеки, който също вижда бъдеще в този тип транспорт и иска да разбере по-подробно какво представлява технологията и как може да стане част от развитието ѝ: 👉 nedelinmarinov.com/usky Бъдещето на транспорта няма непременно да бъде под земята или върху още по-масивни бетонни конструкции. Може да бъде над нас – по-леко, по-бързо и по-ефективно. #СтруненТранспорт #Unitsky #uST #ТранспортНаБъдещето #Окинава